Европейските банки няма да върнат печалбите на нивата преди пандемията поне до 2022 г., предупреди Европейската централна банка.
Кредиторите в еврозоната се бориха да реализират значителни печалби през последното десетилетие след световната финансова криза през 2008 г., с по-силен регулаторен контрол и ниски лихвени проценти. Въпреки това, кризата, предизвикана от коронавируса, допълнително се влоши и това ще продължи да се усеща през следващите месеци, според ЕЦБ.
„Очаква се доходността на банките да остане слаба“, заяви Луис де Гуиндос, вицепрезидент на ЕЦБ, в изявление.
Ако банката представя постоянно ниски печалби, това може да навреди на способността й да отпуска пари на предприятия и физически лица.
ЕЦБ предупреди за рисковете, ако бъдат спрени прекалено рано бюджетните помощи в еврозоната, тъй като това може да забави икономическото възстановяване и да тласне към неплатежоспособност компаниите, засегнати от ограничителните мерки заради пандемията от коронавирус.
Пандемията на коронавируса и последвалите заповеди за карантина влошиха икономическата активност, което от своя страна ограничи финансовата система. Потребителите и бизнесът се предпазват от поемането на големи разходи при спад и решенията за инвестиции се задържат.
Тази опасност от верижни фалити се изостря допълнително, тъй като много компании, домакинства, но също и държави се оказват силно задлъжнели в резултат на първата вълна от пандемията, изтъкват авторите на доклада.
„Текущата слаба рентабилност може да попречи на капацитета на банките да подкрепят кредитирането на реалната икономика през следващите месеци, не на последно място, тъй като се очаква лихвените проценти да останат ниски за значителен период напред“, каза ЕЦБ в своя преглед.
Правителствените помощи остават от съществено значение, но те трябва да останат насочени към икономическата подкрепа, свързана с пандемията, за да се избегнат проблеми с поносимостта на дълга в средносрочен план.
В предишния си доклад през май ЕЦБ казва, че опасността от разпадане на еврозоната може да възникне отново с разрастване на държавната задлъжнялост в повечето страни за справяне с отражението от коронавируса.
Този риск през ноември вече не се споменава, а Европа търси решение за приемането на историческия план за икономическо възстановяване на стойност 750 милиарда евро, блокиран от Унгария и Полша.
Банковата система се разглежда като ключов елемент за подпомагане на икономическото възстановяване след пандемията. Много бизнеси ще търсят ново финансиране, за да възстановят работата си след месеци на изчакване.
